You are currently browsing the daily archive for октомври 18, 2008.

Не е любов нашето,а лична работа.

Не любовници сме,а съучастници.

Ей такива са нашите празници.

Вечерите-и те такива са.

Скъсах вече пантофките приказни.

Тъмно е като в рог в душата.

Да вия ми идва.Да хвана гората.

Пусти пустеят без отражения огледала ни –

-лошо знамение.

Сутрин на сладко миришат ми пръстите.

Миризма на бонбони така  ми е втръснала.

Значи от всички сме тука забравени.

Ни бити. Ни глезени. Изоставени.

Даже и сънища вече си нямаме.

Ей такива сме с теб двамата.

Не любовници, а съучастници.

Не е любов нашето, а лична работа.

Затъпяваща траектория – това е цалата наша история.

 

Олга Залеская